Доста често, напоследък, ми се налага да се замисля върху един доста омръзнал ми въпрос. Що за народ сме ние – българите? Знам, че и на вас този въпрос ви е писнал, но това не променя нещата, все има повод да си го задаваме и все не можем да намерим отговор, който хем да е задоволителен, хем да не е прекалено дълъг и едновременно с това да е истина.
Ясно е, че да се отговори не е лесно, още повече, че средата в която живеем е толкова претъпкана с противоречащи си информации, случки, инциденти, политика, спорт, клюки, светски новини и какъв ли не още информационен боклук, че ако човек започне да търси отговори, направо може да лудне. Най-добре е хич да не се замисляме, но и това е временно решение, особено когато ежедневно и от всякъде ни заливат новини като тази, която още вчера се разпространи из информационните сайтове, а днес я има във всички печатни издания.
Иванка Войкова от село Мартен. Седемдесет и шест годишна, пенсионерка, от девет години вдовица, си сложи сама въжето на шията и се самоуби. Самоуби се защото не успя да преживее срамът и вината от това, че даде всичките пари ( 10000 Британски лири и 1000 Евро )събрани от синът ѝ с тежък труд в Англия на телефонни измамници.
Схемата е до болка позната и за това мисля, че е безпредметно да ви я припомням, знаете я прекрасно. Мисълта ми е друга. Днес гледах в един от новинарските сайтове кратък видео репортаж в който съседи на покойната Иванка разказват каквото знаят за случая. Съседката, леля Дора разказва, че през май, тази година, баба Иванка за малко да стане жертва на същата измама. Тогава измамниците и казали, че нейна племенница е катастрофирала, но съпругата на брат ѝ я разубедила, обяснявайки ѝ за какво става въпрос и тогава белята се разминала. Тогава да, но само три месеца по-късно, същата жена става жертва на същата тъпа, елементарна и до болка позната измама. Този път клетата жена повярва на измамниците, които услужливо изпращат жена до дома ѝ, която да вземе парите. Взема парите и си тръгва. Никой не се сеща да я пита за името, от къде е, или пък да запише номера на таксито с което е дошла.
Няма смисъл да продължавам да разказвам повече подробности от този случай, всеки ако иска, може да ги прочете в Интернет. Няма смисъл да ви обяснявам и защо тази новина отново ме накара да си задам въпроса с който започнах този материал. Вече се досещате и какъв отговор напира в мен, нали...
Хайде моля, без псувни по мой адрес...
„ Горката жена...“. „ Тя е искала да помогне на синът си...“. „Гле"й го тоя простак! Не го е срам, да говори така за умрели...“. „ Ми, тя е възрастна жена, не знаела...“. „ Изплашила се е, искала е да помогне...“ и така на татък... Тъпи, подчертавам, тъпи опити за оправдание на една изумителна глупост.
За всички неразбрали и тези, които за първи път влизат в блога ми и не познават стилът ми – НЕ, НЕ ме е срам от казаното току що. Няма от какво да ме е срам, защото е вече крайно време да започнем да си казваме истината в очите и да спрем да си търсим оправдания за глупостите, които вършим, за мързелът, за глупостта ни, за това, че се оставяме на разни изроди, били те политици или телефонни измамници, да си правят ташак с нас, с родителите ни и с децата ни.
И, за да съм ясен до край, ще подчертая дебело, че едно от условията това да се случи е да си казваме нещата такива каквито са. Ни повече, ни по-малко. И да не ни е срам от това защото няма то какво да ни е срам.
Как, моля да ми отговорите, може да се охарактеризира това, което цитирах по-горе? Месец май, не преди десет години, не преди една година, а именно преди три месеца въпросната старица е била обект на опит за същата измама. Било ѝ е обяснено за какво става въпрос и измамниците са претърпели неуспех. Как можем да си обясним тогава случилото се на десети този месец?! До известна бих се опитал да разбера жертвите на тази престъпна схема, ако живеехме преди десет години, когато започнаха тези престъпления с липсата на информираност, но днес... Няма медия, която да не е обяснявала на дълго и широко за това как действат измамниците и какво да правим ако някой се опита да ни измами. Това продължава вече години, какво още може да се направи?! Или пак ще си продерем гърлата с оплюване на полиция, съд, власт... Крайно време е ние, Българите да си набием в тиквите, че ако ние сами не се пазим, ако ние сами не търсим правата си, ако ние сами не се научим да се противопоставяме на престъпността, тези и още много други престъпления ще продължават. Ако се налага, нека да набием това тиквите на тези, на които умът им не достига.
Съжалявам, че ще трябва да го кажа, но ако глупаците в България не бяха преобладаващо мнозинство, занимаващите се с този престъпна схема за измами, вече щяха да са в историята. Не ви ли харесва тонът ми? Ами предложете нещо друго с по-мек тон, но не съм сигурен, че някой ще ви чуе. То и аз не съм сигурен, че ще бъда чут, но...
Какво можем да направим? Аз не виждам какво. Ако имаше липса на информираност в обществото ни относно това, то тогава жертвите щяха да имат оправдание, но не е така. Или може би полицията трябва да започне да обяснява на всеки пенсионер (а и не само на пенсионерите) как да се пази?!
Джакомо Казанова казва в мемоарите си, че човек не трябва да изпитва съжаление към глупаците, защото глупостта е въпрос на личен избор ( дано да си спомням правилно... ). Дали е прав, не се наемам да твърдя, защото дали човек ще приеме една теза за вярна или не е също въпрос на лична преценка. Аз, обаче, съм съгласен със стария коцкар. Ако някой е избрал да живее като в средновековието без да се интересува какво става на две педи пред носът му – добре, негова работа. Но после да не обвинява други хора и институции за нещастието си. Не ме разбирайте погрешно, изобщо не твърдя, че полицията и съда у нас са безупречни, ни най-малко. Но в случаите с тази схема вината си е само на жертвите и на никой друг. Няма оправдание.
По принцип не обръщам внимание на новини като тази, но този път не можах да се въздържа. Ежемесечно десетки хора стават жертва на тази измама или поне на опит да бъдат измамени, вече повече от десет години, но да ти спретнат един същи номер в рамките на три месеца и да не проумееш, че те мамят...
Добре, спирам. Вие вече сте разбрали какво мисля по въпроса.
Мир на праха на баба Иванка. За нея всичко свърши...
Тръпки ме побиват при мисълта за това, как ли се чувстват близките ѝ. Дано да намерят сили в себе си, за да се справят с мъката си, ако изобщо това е възможно...
P.S. В същия новинарски сайт един съселянин на баба Иванка, бай Ради Атанасов, разказва как преди два дни тя му обяснила в прав текст какво смята да направи и го помолила да се грижи за кученцето към което била много привързана. Човекът и казал да не прави глупости и си тръгнал. В един вестник, пък, прочетох, че по-рано тази седмица горката жена е ходила при роднини да се прощава с тях преди да сложи край на живота си. Нито бай Ради, нито роднините, чиито имена не се споменават, са направили нещо за да спрат това, което в крайна сметка покърти цялата страна.
